За Земята Лого

Новини

02.02.2018 / Енергия и климат

Преходът трябва да е справедлив, само тогава обществото ще го приеме


Снимка: Flickr/ DG EMPL - Youth on the Move Prague, Vladimír Špidla

Интервю с Владимир Шпидла, главен съветник на премиера на Чехия, бивш европейски комисар по заетостта, социалните въпроси и равните права и министър председател на Чешката република в периода 2002-2004.

Въпросите зададоха Катерина Давидова & Барбара Урбанова (Център по транспорт и енергия)

Оригиналното интервю: http://www.just-transition.info/interview-with-vladimirpidla-chief-aide-to-the-czech-pm

“Преходът трябва да е справедлив, само тогава обществото ще го приеме”,

казва за края на въглищната епоха в Чехия бившият чешки министър председател Владимир Шпидла.

Мартин Клоц, координиращ съветник на министър-председателя на Чехия по енергетика, възобновяеми източници и околна среда.

Какво за вас означава справедлив преход след въглищната епоха?

ВШ: На всички е ясно, че трябва да има преход към възобновяеми източници на енергия и устойчиво развитие като цяло. Основният проблем е фактът, че това не е само технологичен и организационен преход, но и огромен социален преход, който влияе върху всеки и ако социалният момент не бъде направен както трябва, то провалът ни е гарантиран.

Простата математика показва, че новите индустрии ще донесат нови работни места, може би дори повече на брой от съществуващите. Това означава обаче, че десетки, стотици, дори хиляди хора трябва да се преквалифицират, което е сложен процес. Следователно, необходимо е да имаме дискусия и да свършим доста социална и политическа работа, за да определим съдбите на засегнатите от този преход. Това е много повече социална трансформация, отколкото технологична.

 

Защо мислите, че справедливият преход е важен за Чешката република точно в момента?

ВШ:  Това е ключово качество  за хората, възможността за постигане на справедливост. Разбира се, съвършена справедливост не съществува, но ако един процес е очевидно несправедлив, то той няма да бъде приет от обществото.

И тъй като преход като този е сложна задача, винаги ще има и някои недостатъци. Но ако имаме подкрепата на обществото, можем да разчитаме, че то ще се мобилизира и ще го преодолее. От друга страна, ако процесът е очевидно несправедлив, хората ще го отхвърлят и всеки малък недостатък ще се превръща в непреодолима пречка.

 

Кой е най-добрият начин, по който се обвързват екологичната и социална политика?

ВШ: Само след продължителна дискусия. Това означава да балансираме всички легитимни интереси в обществото чрез включване на съществуващите структури —политически, социални, неправителствени, както и всички съществуващи социални платформи.

Няма лесен метод, който мигновено може да промени всичко. Процесът е базиран на стотици дискусии и малки сблъсъци на мнения, затова е винаги важно да се използват структури, които са представителни за  организираното общество.

Мартин Клоц: Екологичната политика също така създава нови професии.

ВШ: Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано последователно, защото просто не е вярно.

 

Откъде черпехте вдъхновение докато създавахте стратегията за преструктуриране на въглищните региони?

ВШ: Разполагам с опит от Европейския съюз, където има много други примери за преструктуриране, най-вече във Франция, Белгия, Германия. За нас най-близкият беше Северен Рейн-Вестфалия в Германия, докъдето организирахме образователни пътувания и консултации.

МК: Северен Рейн-Вестфалия са близко до нас и по отношение на етапа, на който се намират, защото в преходът там продължава още.

ВШ: Още нещо — в момента има диалог на стратегическо ниво между Чешката република и Германия, който включва като тема и енергийния преход. Следователно имахме стабилна платформа за междудържавническо сътрудничество. Саксония, където процесът започна наскоро, също се присъедини. Преструктурирането след края на въглищната епоха със сигурност е процес с международни аспекти.

 

Кой пръв провокира инициативата за създаване на стратегия за преструктуриране?

ВШ: Намерихме вдъхновение в ЕС.

МК: Още в началото на нашата работа тук направихме всичко, за да я превърнем в една от ключовите задачи за правителството и така постепенно идеята намери почва. През 2015 г. започна да изкристализира. Основните действащи структури бяха тези с правомощия в съответните региони и ресори.

 

Може ли да опишете ролите на различните участници в процеса (засегнати региони, работници, синдикати)?

ВШ: Отговорност за реализацията поеха правителствените структури, в чиито ресори попадат трите структурно засегнати региона. И в северна Моравия, и в Силезия и северна Бохемия има организации за обществен диалог — Регионалните икономически и социални съвети. Тези консултативни организации са социални партньори, което означава, че в тях членуват публична администрация, служители, работодатели и синдикални организации.. Дискусиите там формулират съществена част от финалните решения. 

МК: Съществуват също новосъздадени преструктуриращи организации, където са представени главните участници от трите региона — общини, индустрии, университети, които имат супервизираща роля в процеса.

ВШ: Придържаме се към един принцип по време на процеса, който дойде като идея от немския опит — участниците, от които зависи процеса, са равнопоставени. 

 

В каква степен гражданите бяха включени в процеса?

ВШ: Те не бяха ангажирани до такава степен. Имаше открити семинари, но програмата трябваше да се съобрази с времевата рамка, следователно частта, включваща участие, ще бъде доразвита по-късно. Участниците основно до този момент са през Икономическия и социален съвет.

МК: Тази стъпка е по-добре развита във втория План за действие, където всеки може да направи предложения. До момента има 250 предложения от граждани от регионите. Очакваме броят им да расте.

 

Достатъчно информирани ли са гражданите за възможностите за участие?

МК: Има конференции по преструктуриране, където са представени основните страни, но са отворени към всички. Има и специален уебсайт, посветен на програмата.

 

Как оценявате финалния вариант на Стратегическата рамка и План за действие? Има ли нещо важно, което липсва?

ВШ: Още е рано да го оценя в цялата му сложност. Целта ни беше да създадем план и да го пуснем в действие, което успяхме да направим. Но не сме на етап да правим генерални заключения и да оценяваме ефективността му — това ще се случи след много време. Бих казал само, че това е документ с много по-широка представителност на участниците, от тази, с която сме свикнали да работим до този момент в Чешката република и в него няма съществени пропуски. Въпреки това, той не е затворен за промени.

МК: Процесът продължава. Нов план за действие ще бъде подготвян всяка година, така че ако стане ясно, че нещо липсва, имаме възможност да го добавим на следващ етап. Първият план за действие беше приет през юли 2017 и някои от целите вече са изпълнени. Според мен главният недостатък на Стратегическата рамка е, че не е напълно въведена и има риск при определени политически промени действието й да бъде забавено. Възможно е да не се радва на такава политически подкрепа в бъдеще.

 

Кои точки в Плана за действие предизвикаха най-горещи дискусии?

ВШ:Не мисля, че имаше такива. Основният проблем беше да намерим добър баланс между трите региона и индивидуалните актьори, за да сме сигурни, че процесът гарантира равното участие на всички и никой не е фаворизиран по никакъв начин. Най-трудната дискусия беше за управляващите структури.

МК: Беше доста трудно да убедим някои от министрите, че това не е вмешателство в техните компетенции — напротив, работим, за да им помогнем да разрешат проблемите си и да създадем полезна платформа на регионално ниво. Накрая всички се обединихме около това.

ВШ: Това е дейност, която изисква общата работа на различни департаменти, което е доста необичайно тук. Беше много трудно да преодолеем предразсъдъците и съпротивата от самите департаменти.

 

Кои според вас са най-важните градивни елементи за бъдещото развитие на регионите, за които се отнася преходът?

ВШ: Основната идея е, че регионът има нужда да премине от икономическа монокултура към класически, равномерно развит регион. За северна Бохемия ключът е в развитие на човешкия капитал, което означава инвестиции в образование, изследвания. Северна Моравия има предимството, че там има големи университети и нивото на човешки капитал е сравнително високо, следователно главната задача е да довършим преструктурирането на въглищната индустрия там.

МК: Базирано на макроикономически анализи, седем опрни точки бяха дефинирани и включени в стратегическата рамка. Те са предприемачество, чуждестранни инвестиции, изследвания и развитие, човешки ресурси, социална стабилност, околна среда и инфраструктура. 

 

Взима ли предвид настоящата стратегия тези, които се чувстват като губеща страна от трансформацията?

ВШ: Това е целта на стратегията, но дали ще успее да я реализира, само времето ще покаже. В същността си тя опитва да покаже, че дори след края на предишната индустрия може да има нормален и пълноценен живот. Ако успеем, тези в най-трудна ситуация в момента ще спечелят най-много от промяната в бъдеще. Ако не успеем, ще видим. Но в момента е рано за оценка.

МК: Ще има намаляване на добива на кафяви въглища, но съществуват алтернативи, които доскоро или не бяха известни, или не бяха взимани предвид. Ние намираме начини да осъществим прехода, докато поддържаме броя на губещите минимален.

 

Кой според вас е най-добрият начин да “продадете” справедливия преход на чешката общественост, която чести е скептична към зелените политики?

ВШ: Само чрез продължителна дискусия, с която да покажем на хората какво наистина се прави. Нито една голяма промяна не може да бъде реализирана без усилия. Мисля, че тук виждаме прогрес. Когато има видими постижения, трябва да ги дискутираме без каквато и да е задна мисъл. Не с голяма кампания, а с упорито изграждане на мрежа, която активно си сътрудничи и събира информация за прогреса.

МК: Има примери от чужбина, които показват, че е възможно. В Северен Рейн-Вестфалия е имало десетки хиляди работещи във въглищната индустрия; тази година ще закрият последната мина, без това да повлияе върху нивата на безработица. Но това отнема 30 години.

ВШ: Това е едно от най-важните неща, които германският пример доказа: а. трансформацията е възможна. б. може да е успежна и в. отнема десетилетия, за да завърши.

 

Има ли заделени съществени ресурси за осъществяване на плана за действие? Какви други финансови ресурси могат да се използват?

ВШ: Основата е формирана от държавния бюджет и до този момент по всичко личи, че ресурсът е достатъчен. Основното е да не стигаме до външно финансиране (въпреки че в някои моменти може да се прибегне до него), а да създадем разумен механизъм, по който парите да бъдат разпределени тук. Опитваме се да използваме и координираме ресурсите по най-ефективния възможен начин.

 

Трябва ли Европейската комисия да отдели повече пари за справедливия преход?

ВШ: Мисля, че ако имаш единна валута в неоптимална валутна зона, тогава трябва да преразпределяш. Като цяло няма достатъчно средства в структурните и кохезионните фондове. Според мен те трябва да се увеличат няколкократно.

МК: Вярвам, че комисията подготвя фондове, които целенасочено ще подкрепят справедливия преход след въглищата.

 

Как мислите, че правителствата на останалите държави от ЕС могат да се убедят да използват сходни стратегии в справедливия преход?

ВШ: Само ако сме успешни. Трябва да покажем, че е възможно в рамките на един мандат да осигурим достатъчно подкрепа да създадем сложна стратегия за преструктуриране на региони, където дори след 25 години на икономическа трансформация не е завършена и локалните общности са засегнати тежко от нея. Беше важно трите региона да се обединят и да създадат достатъчно голяма критична маса, за да окажат натиск и да провокират началото на процеса. Акцентирахме върху общите черти, които ги обединяват, а не тези, които ги разделят. Но подходът само би послужил като вдъхновение, ако успешно постигне целта си.


  < Предишна новина
Образователен проект за устойчива енергия
© 2003-2018  zazemiata.org